Най-големият лукс е да живееш в щастливо общество.
Даниел Шили, съосновател на Democracy International
Написах тази книга с оптимизъм и с убеждението, че ако осъзнаем откъде произлизат проблемите на страната ни, ще успеем да ги преодолеем.
Ние не сме единствените в подобно положение. От Аржентина до Мексико, от Унгария до Турция повечето държави в света са псевдодемократични и народите им страдат под тиранията на политически машини. Развитите страни също имат проблеми, които обикновено се дължат на нарушения в някои от изложените дотук принципи. Просто там нередностите и съответно проблемите са по-малко.
Посредством сравнения и примери се постарах да разясня основните принципи, необходими за едно проспериращо, самоуправляващо се общество и как нарушаването им в България коренно променя битието на хората и обрича страната на относителен упадък.
Качеството на българските закони зависи от участието на всички граждани в тяхното създаване и от степента на отговорност на политиците пред гражданите. В крайна сметка докато българският народ не свали седлото от гърба си и не махне юздите от устата си, тоест, докато не промени из основи държавно-политическото си устройство, все ще се намери кой да го яхне. Дали това ще е Борисов, Доган, Пеевски, Сидеров, Бареков, Симеонов, някой по-нов или всички вкупом, няма особено значение.
Възможно ли е наистина да се преодолее политическата олигархия, сковала страната? Аз съм убеден, че народът само трябва да се осъзнае и тя ще рухне. Тя няма вътрешна сила. Спомнете си колко лесно, едва за няколко месеца, се разпадна наглед вечният социалистически режим в Източна Европа.
Може ли България да се възстанови след разрухата, причинена в резултат на повече от 100 години липса на демокрация? Историята – и българската, и световната, е пълна с примери за невероятната способност на народите да се възраждат при по-благоприятни условия.
Основните принципи в тази книга важат за всяка една човешка общност – от най-голямата до най-малката, даже на ниво семейството или в отношенията между двама души. Поемането на отговорност, свободата от принуда, универсалните правила, консенсусното вземане на решения и т.н. ни помагат да живеем в повече хармония помежду си и да просперираме.
Предполагам, че вече е ясно защо наричам България псевдодемокрация – псевдореферендуми, псевдопредставители, псевдо плосък данък, псевдоразделение на властите и т.н. – прекалено много са псевдоинституциите.
Поради това на практика възможността ни да се самоуправляваме е силно ограничена и съответно страдаме от корупция, тирания и недобро качество на живот.
От изложеното до тук можем да заключим, че на България ѝ трябва широка гражданска коалиция за принципно изчистване на законите.
Защо Версия 0.5? Защото днешното ни устройство е толкова несъвършено, че не е достойно да се нарече версия 1.0, макар че може да се счита за петото в историята ни. Надявам се, читателю, че тази книга ти е помогнала да си изградиш представа за своята България 1.0.
Дали сме живот на децата си. Ще им дадем ли свобода?