13. Справедливо данъчно облагане

Както споменах, огромният, раздут от клиентелизъм, връзкарство и корупция български държавен сектор се издържа предимно от средната класа и от бедните трудещи се. Те дават над половината от бюджетната си заплата за преки и непреки данъци и такси. Това е рекорд дори сред подобните нам псевдодемократични държави. Ние сме, изглежда, единствената страна в света, която не компенсира вродената регресивност на Данък добавена стойност (ДДС) чрез други, прогресивни данъчни механизми, като необлагаем минимум и данъчно облекчение за дете.

Вероятно никога в историята на света семейство с деца на общо месечно трудово възнаграждние, еквивалентно на днешни 3000 лв.1, не е плащало толкова висок процент – 47%, данъци и осигуровки, върху труда и потреблението си! В САЩ данъчно-осигурителната тежест за семейство с еквивалентна по покупателна способност обща заплата е около 20%. В Швейцария тя е 14%!  

Всъщност България е страната с най-регресивно данъчно облагане в Европейския съюз и едно от най-регресивните в целия свят. В подобно положение, но в по-малка степен, са и други държави в Източна Европа, които са наследили от периода на социализма раздут държавен сектор и социални програми, но без ефикасността на първия и универсалността на вторите, характерни за западноевропейските социални държави. Поради това масата трудещи се плащат огромни данъци, срещу които получават много малко като количество и качество от държавата. Същевременно границите са отворени за емиграция и много хора, притиснати от данъчната тежест, които не успяват да свържат двата края, избират да емигрират в чужбина. България губи годишно по около 0,5% до 1% от работната си сила по този начин.

Таблица 5. Данъчно-осигурителна тежест към 2019 г. върху труда и потреблението в България, САЩ (Калифорния) и Швейцария (Цюрих) като процент от еквивалентната по покупателна способност бюджетна заплата (с осигуровките за сметка на работодателя) за семейство с две деца и един работещ родител. Не са включени имуществените данъци, които са допълнителни 1 – 5% от общата заплата.2,3,4,5,6,7,8

Страна

1500 лв. с две деца

3000 лв. с две деца

6000 лв.с две деца

12 000 лв.с две деца

България

49%

47%

35%

24%

Швейцария

-1%

14%

22%

33%

САЩ

15%

20%

26%

34%

Швеция

29%

41%

49%

65%

От Таблица 5 се вижда, че данъчната тежест върху обикновените хора в България не само е абсурдно висока, но и че за разлика от САЩ, Швейцария и Швеция, е регресивна – колкото по-беден си, толкова по-голяма е тя.

В налозите/данъците върху труда и потреблението за България са включени осигуровките за сметка на работодателя и работника, данъкът доход физически лица, ДДС, акцизи, пътен данък и винетка за един автомобил, и данъчните облекчения за деца. Не са включени местните данъци и такси, които са още няколко процента от трудовия доход. Разбира се, не цялата тежест на ДДС, акцизите и осигуровките за сметка на работодателя е на гърба на работниците и потребителите − така, както и собствениците на фирми не носят цялата тежест на корпоративния данък печалба. Как точно се разпределя тя в различните държави и ситуации, както и за т.нар. излишно данъчно бреме, ще стане дума по-нататък.

Фиг. 3. Данъчно-осигурителна тежест върху труда и потреблението за семейство с две деца, на 3000 лв. общо бюджетно трудово възнаграждение (разход на работодателя) и на еквивалентното му по покупателна способност възнаграждение в САЩ и Швейцария.

fig 3

Фиг 3. илюстрира трагедията на обикновените хора в България. Като се добавят разни такси за административни услуги, данък сгради, такса смет и други, общата данъчна тежест надвишава 55%. Това, което гражданите получават от държавата като услуги обаче, е толкова недостатъчно и некачествено, че им се налага да го купуват наново на частно с малкото им останали средства. Ходят на частен преглед при лекар, за да получат повече внимание. Плащат за хирургически консумативи при операция. Вадят от джоба си за медицински изследвания или рискуват живота си в чакане на ред за направление. Пращат децата си на частна градина, частно училище или на частни уроци, за да им дадат по-качествено образование. За тази огромна данъчна тежест едно младо семейство не може да разчита дори на сигурно място в детска ясла! Нищо чудно, че младите масово напускат страната. Регресивната данъчна система всъщност удря най-вече по тях, защото, наскоро завършили образование и все още в началото на кариерата си, те нямат достатъчно високи доходи, за да се измъкнат от клопката ѝ. Нека всеки сам си направи сметка дали това, което получава от държавата, си струва половината от възнаграждението за труда му.

Не знам дали някога е имало държава, издържала се предимно от бедните и средната класа, която да е прокопсала.

Вярно е, че има развити страни като скандинавските, където, в резултат на злополучния им експеримент със социалната пазарна икономика, т.нар. Трети път в периода 1970 – 1995 г., данъците са по-високи от тези в Швейцария или САЩ. Но преди някой да си помисли, че сме Швеция на Балканите, нека спомена, че за разлика от България, там данъчната система е прогресивна и едно шведско семейство с две деца на обща заплата, еквивалентна по покупателна способност на 1500 лв. у нас, е натоварено с 29% данъци в сравнение с нашите 49%. Второ, данъците в Швеция се употребяват приоритетно за услуги, облекчаващи трудещите се, като почти безплатни детски градини, в които за всяко дете има гарантирано място, обществен транспорт, относително наполовина на цената на нашия, грижи за възрастните и т.н. Докато в Швеция над 80% от разходите за здравеопазване се покриват от областите и общините, у нас Здравната каса покрива по-малко от 50% – останалото хората плащат от джоба си. Съответно коефициентът на Джини за неравенство за Швеция е един от ниските в Европа – 28, а в България е вторият най-висок след Турция – 40,2.

Как се получава така, че данъчното облагане в България е толкова регресивно?

1. Данъкът общ доход (ДОД), наричан погрешно „плосък данък“, е без необлагаем минимум и със символично данъчно облекчение за дете, в пълно противоречие с оригиналната идея за плосък данък на Робърт Хол и Алвин Рабушка9. Една от изричните цели на истинския плосък данък е да гарантира прогресивността на данъчното облагане. Ето защо той оригинално включва щедър необлагаем минимум и данъчно облекчение за деца. Освен това при него става въпрос за интегрирана система, а не просто за отделен данък, добавен към останалите като у нас. Това, което ние имаме, е обикновен пропорционален данък доход.

Идеята за плоския данък първоначално е предложената от Милтън Фридман през 1962 г. и доразвита по-късно от Робърт Хол и Алвин Рабушка. В нея повечето данъци, включително върху продажбите/ДДС, са заместени от прогресивен данък върху заплатите и пенсиите с нулева и основна ставка и пропорционален данък върху доходите от бизнес. Предложената за САЩ основна ставка е 19%, а нулевата ставка се формира от висок необлагаем минимум и данъчни облекчения за деца. Плоският данък цели също така опростявне на данъчната система и облагане на потреблението, а не на инвестициите и спестяванията. През 1995 г. Хол и Рабушка предлагат за САЩ при средноаритметична заплата $27 846 и среден доход на домакинство $37 400, необлагаемият минимум да е $9500 ($16 500 за семейство), а данъчното облекчение за дете – $4500. Така освободеният от данък доход за едно семейство с две деца е 90% от средната заплата, или 70% от средния доход на домакинство (СДД)10,11. Спестената сума се равнява на 17% от средната заплата.

Естония е първата страна, въвела плоския данък през 1994 г., и до 2017 г. следва доста точно оригинала12. Ставката на данъка последно е 20%. Необлагаемият минимум и данъчно облекчение за дете са такива, че към 2016 г. за семейство с две деца освободеният от данък доход е €6120, което е 45% от средната годишна заплата, тогава възлизаща на €13 752. Това спестява на семейството €1224 на година, или около 9% от една средна заплата. Освен това там няма таван на осигурителния доход и останалите данъци са опростени и с широка база (т.е. всички ги плащат).

Не само принципът за прогресивност на плоския данък е нарушен в България, а и останалите. Корпоративният ни данък доход например не позволява инвестициите да се приспадат като разходи, а изисква те да се амортизират13. Вместо целия доход да се облага само веднъж, у нас някои негови компоненти въобще не се облагат (пенсии, рента и аренда на земеделска земя, а други като дивиденти и капиталови печалби се таксуват двойно14. Плоският данък, предложен от Хол и Рабушка, е толкова опростен, че данъчната декларация се събира на пощенска картичка, а в България формулярите за данък доход се разпростират върху 30 страници15!

Подобно на партийните субсидии, за които стана дума в главата „Индивидуална отговорност“, и в този случай политическите машини у нас пресъздават оригинала във възможно най-извратен вид, така, както им е изгодно на тях, а не на народа.

Мнозина подкрепят пропорционалния данък доход, защото нямат доверие на многостъпалния такъв. Проблемът на многостъпални данъци с фиксирани прагове е, че те могат лесно да бъдат манипулирани от правителството. Достатъчно е само то да пропусне да индексира праговете спрямо ръста на доходите и много хора минават автоматично в по-висока маргинална ставка. Всички обаче трябва да осъзнаем, че един пропорционален данък доход, т.е. без необлагаем минимум и данъчно облекчение за дете, е не по-малко вреден и че той не е плосък данък. Ниската ставка (10% в България) не може да замести липсата на прогресивност. Данъчна система, базирана на истински плосък данък, за България би означавала към 2019 г. семейство с две деца да е освободено от данък върху първите 11 – 13 хил. лв. от годишния си доход, или около 75 – 90% от средната годишна заплата, а ДДС и осигуровките да са почти наполовина по-ниски.

Въведеното през 2015 г. данъчно облекчение за отглеждане на дете е толкова нищожно, че спестената сума – 20 лв. на година – е по-малко даже от пътния данък на един средностатистически автомобил и много семейства не си правят труда да кандидатстват за него. Човек ще каже, че според управляващите бъдещето на България не са децата, а пътната инфраструктура.

2. Осигуровките (за сметка на служителя и работодателя) са с прекалено висока ставка – общо 32,7% от брутната заплата – при рекордно нисък таван на осигурителния доход – 3000 лв. към 2019 г. Тъй като доходите до този таван се облагат и с осигурителни данъци, и с данък доход, а тези над него само с данък доход от 10%, това означава, че данъчната тежест бързо спада с увеличаването на дохода над осигурителния таван. Навсякъде другаде по света е точно обратното – ниска осигурителна ставка с висок таван. Осигурителният таван у нас, по паритет на покупателната способност, e повече от три пъти по-нисък от този в САЩ, повече от седем пъти по-нисък от този в Швейцария и повече от седемнайсет пъти по-нисък от този в Швеция16. При това всички развити държави с осигурителен таван (някои дори нямат такъв) го компенсират с прогресивен данък доход. Подчертавам, че прогресивен не значи непременно многостъпален!

Забележете, че докато осигурителният таван не се променя цели четири години – от 2015 до 2018 г. – ставката на пенсионните осигуровки към ДОО се увели­чава на два пъти с по един процентен пункт, от 17,3% до вече 19,3% от брутната заплата. Чак през 2019 г. таванът е вдигнат от 2600 лв. на 3000 лв., което е почти символично увеличение на фона на номиналния ръст на средната работна заплата. Накратко, осигурителната тежест се е увеличила и е станала по-регресивна спрямо 2015 г.

Високите осигурителни ставки увеличават неравенството. Това е така, защото при по-нископлатените длъжности тяхната тежест пада реално почти изцяло върху служителя под формата на по-ниска брутна заплата. При по-високоплатените, където има недостиг на кадри, тя се носи повече от работодателя.

Основната ставка на ДДС е твърде висока – 20%. В най-бед­ната страна в Европейския съюз приходите от регресивния по природа ДДС са с най-голям дял от БВП17 – 9,4%18! ДДС, макар и с фиксирана ставка, е на практика регресивен, защото колкото е по-нисък доходът на човек, толкова повече от него отива за облагаемо потребление, а по-малко за спестявания и инвестиции. Освен това всеки данък, наложен върху транзакциите между две страни, има допълнителна тежест извън сумата, платена за него. Тя се нарича излишно данъчно бреме. Причината е, че данъкът измества точката, където търсенето и предлагането се срещат. Например, вместо да отидете на курорт за шест дни, отивате само за пет дни. Това е в ущърб и на вас, и на курорта. Икономиката се свива. Тава излишно данъчно бреме е пропорционално на квадрата на данъчната ставка, както и на ценовата еластичност на търсенето. Последната е до два-три пъти по-висока в по-бедните държави19. Излишното данъчно бреме в страни като България се увеличава и от факта, че като не могат да свържат двата края, хората в тях имат възможност да емигрират. По мои изчисления излишното данъчно бреме у нас е поне 10% от основното, около двойно повече, отколкото в по-богати държави със същата или близка ставка като Великобритания или Германия20. Т.е. пълната тежест на данъка е поне 22%. Всичко това означава, че ДДС у нас причинява най-силно свиване на потреблението от всички страни в Европейския съюз и най-голямо излишно данъчно бреме. За страни на нашето ниво на икономическо развитие основна ставка от 15% е далеч по-подходяща, както ще видим по-нататък.

3. Акцизният данък върху горивата, който заедно с ДДС формира около половината от цената на горивото, също тежи повече на бедните и средната класа.

Осигурителна система

Понякога пенсионните осигуровки към държавните фондове се представят като вид задължителни спестявания или застраховка. Те обаче не са нито едното, нито другото, защото съществува относително слаба връзка между вноските на дадено лице и пенсията, която ще получава до края на живота си. Това е особено вярно в държави като България, където пенсионната система е пълна с привилегии, злоупотреби и узаконен грабеж.

Откакто свят светува, е прието, че човек има отговорност да се погрижи за родителите си, когато те остареят. Неслучайно не е обичайно внуците да поемат основните грижи за бабите и дядовците си. Приоритетът на младите е да се влюбват, да създават семейства, да раждат и отглеждат деца, да инвестират в кариерата и бъдещето си. Това правило спомага за продължаването на човешкия род. Всяко поколение се грижи първо за следващото, после за предходното. Пенсионните осигуровки действат в разрез с този принцип. Те натоварват с издръжката на пенсионерите младите трудещи се дори повече, отколкото хората на средна възраст. Да не говорим, че заради широките привилегии за по-ранно пенсиониране, немалка част от населението на средна възраст се състои от пенсионери, при това с относително високи пенсии.

С пенсионните осигуровки, които държавата удържа от 20- и 30-годишните, тя им отнема средствата, с които те биха могли да създадат семейство по-рано или да отгледат още едно дете. По-ниската раждаемост означава по-малък брой данъкоплатци в бъдеще и съответно по-малки пенсии за бъдещите пенсионери. Чрез тези данъци обществото на практика се самоубива. Дори ако приемем пенсионните осигуровки като заместител на спестяване, едва ли е разумно за един 25-годишен младеж да спестява една пета от възнаграждението си за ползване след 40 години, вместо да я инвестира непосредствено в бъдещето си – в семейство, деца, дом, образование, бизнес, кариера и т.н., все инвестиции, които биха се възвърнали многократно на него и на цялото общество.

Общо осигуровките за пенсия (включително по нетрудоспособност), безработица, злополука и майчинство (без здравните) се равняват на 24,3% от брутната заплата. Те включват осигуровки към държавното обществено осигуряване (ДОО) в размер 19,3%, и към допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) в размер 5%. Въпреки това у нас приходите от тях покриват малко над половината (56%) от разходите за пенсии, обезщетения и социални помощи21. Остатъкът се финансира от централния бюджет чрез останалите данъци – ДДС и др. За сравнение, в САЩ същите осигуровки, но без тези за майчинство, са почти двойно по-ниски – 13%22, и покриват напълно разходите на системата към момента. От тези циф­ри човек би останал с впечатлението, че имаме относително три пъти повече възрастни хора или че средната ни пенсия е относително три пъти по-висока, отколкото в САЩ! Разбира се, и двата варианта са далеч от истината. Съотношението на населението над трудоспособна възраст (над 65 години) към това в трудоспособна (14 – 64) в България – 1:3, е по-високо, но сравнимо с това в САЩ – 1:4 (по-ниската раждаемост и отрицателната нетна миграция у нас отчасти се компенсират от по-ниската продължителност на живота). Съотношението на средната трудова пенсия към средната заплата в България пък е даже по-ниско от това в САЩ – 34% към 41%23.

Как да си обясним този парадокс на трикратно по-ниска ефективност? Явно в системата има огромни пробойни, но къде са те? Може да предположим, че и тук те са резултат от неуниверсални правила, слабо върховенство на закона, липса на отчетност, прекалена централизация и т.н.

И наистина, един прочит на социалноосигурителния кодекс разкрива ужасяваща картина. Той описва над 60 различни схеми на осигуряване за различни групи хора: родени преди или след 1969 г., мъже, жени, осигурявани и самоосигуряващи се, със стаж и без стаж, служители на ДАНС, МВР, на ДАР, на НСО, земеделски стопани, военни, танцьори, учители, водолази, свирачи на духови инструменти и т.н., и т.н. Невъзможно е при толкова различни правила да се постигне качество и справедливост. Така например разликите в пенсионната възраст за различните служители достигат 11 – 15 г. – двойно по-големи, отколкото типичните на Запад 5 години. Докато там изключенията от базисния модел на осигуряване са редки и тясно дефинирани – примерно само за униформени служители на полицията, в България изключенията са правилото. Нито една от 60-те пенсионноосигурителни схеми не покрива повече от 20% от осигурените.

Най-вече заради липсата на универсални правила средният стаж преди пенсия у нас към 2017 г. е само 29 г., а в Холандия е 40 г. Ето защо, въпреки че самонаетите лица са 26% от всички заети лица, самоосигуряващите се плащат само 6% от осигуровките. Поради това размерът на основната държавна пенсия у нас варира между 15% и 100% от средната заплата, а в Швейцария − само между 20% и 40%.

Задължително допълнително пенсионно осигуряване (втори стълб)

България задължава гражданите си да се осигуряват за пенсия два пъти – веднъж чрез държавния пенсионен фонд и още веднъж на частно. Задължителното допълнително пенсионно осигуряване (ЗДПО) в страната е поучителен пример за това как се ограбва населението в една псевдодемократична държава. То е въведено през 2002 г. Оттогава 5% от брутната заплата на хората се отклонява към частни пенсионни фондове в допълнение към държавното осигуряване. Тези фондове започват да изплащат пенсии през 2021 г., което означава, че докато поемат пълния си дял в издръжката на едно цяло поколение пенсионери, ще минат още около 25 години – тогава вече ще бъде 2043 г. Дотогава те ще изсмукват ресурси от настоящето, които няма да бъдат пълноценно инвестирани, а ще отиват за финансиране на правителствени и общински политики, за печалба на фондовете и др.

От стартирането им през 2002 г. до 2017 г. реалната доходност на фондовете по ДЗПО (след инфлацията) е малко под нулата, но това почти не се отразява на печалбите им. Те имат право да прибират 3,75% начална такса от всяка вноска и 0,75% на година от цялата натрупана по „сметката“ сума! Което и правят.

ДЗПО нарушава принципа на свобода от принуда и резултатът е, че доходността на фондовете в него е значително по-ниска от тази на фондовете в доброволния, трети стълб на пенсионната система. Освен това ДЗПО е неуниверсално решение, защото само допълва държавното осигуряване. В Австралия, която е страната с най-голямо и най-развито задължително частно пенсионно осигуряване, то замества изцяло държавното. За разлика от Австралия и САЩ, у нас осигурените нямат дори възможност да управляват сами сметките си, въп­реки че носят почти целия инвестиционен риск. Печалбата на фондовете се формира така, че почти да не зависи от техните инвестиционни резултати. В Австралия поне пенсионният план по подразбиране е без началната такса. Годишната такса би трябвало да е процент от доходността за определен период.

Заради всички тези принципни нарушения за 16 години ДЗПО, от 2002 до 2017 г., българите са загубили 8% от внесеното през първата година, докато гражданите на САЩ, Австралия и Швейцария са го удвоили24.

Липсата на отчетност и слабото върховенство на закона се открояват и при управлението на инвалидните пенсии. Според наредбата за медицинска експертиза от 2017 г. лекарски комисии към Министерството на здравеопазването определят нетрудоспособността на хората, при това в широки граници и с големи възможности за произвол. За хирургични операции с кратък период на възстановяване, за които на Запад не се полага инвалидна пенсия, у нас може да дадат 80% нетрудоспособност за 5 години25! Според тази наредба аз съм 90-процентов инвалид, който играе футбол и кара уиндсърф.

Вследствие на тези и още много други проблеми, получаващите инвалидна пенсия в трудоспособна възраст са 7% от трудоспособното население26. В САЩ те варират между 2% и 4%27. Ще кажете, голяма работа – става въпрос само за няколко процента. Но това е само един от течове в бюджета на НОИ. Има още много подобни и се натрупват. Същевременно за хората, които наистина се нуждаят от подкрепа, средствата все не достигат.

Вследствие на продължителни протести на майките на деца с увреждания през 2018 г. започнаха реформи в тази област. Дано резултатът от тях е по-универсални правила и по-малко административен произвол.

Ако се поровите, ще откриете още безброй проблеми в кодекса за социално осигуряване, което всъщност е добра новина. Това означава, че той може значително да се опрости и универсализира, а ефектът от това би бил огромен.

По мои изчисления прекалените привилегии при условията за пенсиониране и размера на пенсиите, както и злоупотребите с инвалидните пенсии (т. 3 и 4) костват на НОИ около една четвърт от бюджета му. Ограничаването им дори наполовина би позволило съществено намаляване на осигуровките.

В крайна сметка общата пенсионна осигурителна ставка може спокойно да падне от сегашните 24,3% на 20% от брутната заплата. При това като се намали дефицитът в НОИ и се вдигнат пенсиите на повечето пенсионери. Едно по-поносимо ниво от 15 – 20% би било сравнимо с това в САЩ и в други държави с по-универсална социална система.

Комбинацията от премахването на привилегиите и злоупотребите и намаляването на осигурителната тежест биха увеличили с 5 – 10% броя на трудещите се, т.е. на осигурените лица и на икономиката като цяло. Емиграцията и гастарбайтерството биха намалели значително.

Представяте ли си колко драстично може да се повиши стандартът на живот на всички, ако се проведат тези прости реформи?

Докато живеем на принципа „всеки краде от всеки“, а не според универсални, еднакви за всички правила, сме обречени на провал.

Здравно осигуряване

Положението в здравното осигуряване е подобно на това в пенсионното. Здравните осигуровки са високи – 8% от брутната заплата, а формират едва 2/3 от приходите в бюджета на здравната каса. Въпреки това, тя покрива само около половината от разходите на хората за здравеопазване. За неефективността му свидетелства фактът, че продължителността на живота ни е една от най-ниските в Европа.

Как се източва законно здравната каса и защо превенцията на болестите у нас е толкова слаба? Ето един пример. Колоноскопията е изследване за профилактика на рака на дебелото черво (един от най-често срещаните видове), което хората над 50-годишна възраст се препоръчва да правят рутинно на всеки пет години, а тези със синдром на Линч28 на всеки две години след 35-годишна възраст. На Запад за това изследване човек се подготвя вкъщи, отива в назначения час – примерно 11:30 ч. – слага му се с упойка, прави му се изследването и след два-три часа си е обратно у дома. Във Франция даже му осигуряват безплатно такси, с което да се прибере. У нас за това изследване трябва да ви приемат в болница за три дни по клинична пътека, която включва още четири диагностични процедури – електрокардиограма, ехография на корема, изследване на кръв и изследване на урина. Накрая, ако имате късмет, може да ви направят и колоноскопията. Въпреки че здравната каса плаща за всички тези допълнителни процедури и дни престой, при изписване задължително се налага пациентът да доплати я за „хотела“ в болницата, я за консумативи. Понеже за много хора е трудно да си вземат толкова дълъг отпуск от работа, те или отлагат изследването, рискувайки живота си, или го правят амбулаторно, без да минават през здравната каса. Още повече, че и при двата варианта разходът от джоба им е почти еднакъв.

Ето как здравното ни осигуряване затруднява максимално профилактиката на някои от най-честите и смъртоносни заболявания. Никой няма интерес от това. Собствениците на частните болници биха спечелили повече от по-голям брой опростени профилактични амбулаторни изследвания. Данъкоплатците биха спестили от разходите на здравната каса за клинични пътеки и най-вече за скъпоструващо лечение на ненавреме установени заболявания.

Трагично е положението и с лечението на сърдечно-съдовите заболявания у нас. По смъртност от тях сме на последно място в ЕС.

Превенцията на заболяванията би трябвало да е приоритет номер едно на общественото здравеопазване. Препоръчваните от световната медицина профилактични изследвания, включително генетични, би трябвало да се покриват и окуражават от касата и частните здравни фондове. Трябва ни национална стратегия за намаляване на смъртността, а не просто ad hoc реформи.

Как обаче да помогнем на близките си при текущото положение? Ако сте млад и образован човек, разполагате с невероятни възможности да помогнете на своите близки и дори да им спасите живота, ако поемете известна отговорност. Можете например да проверите дали лечението на сърдечната недостатъчност на баба ви, ако тя не се чувства добре, отговаря на насоките на Американската сърдечна асоциация или Европейското кардиологично дружество и ако има разминаване да го обсъдите с нейния лекар. Или например да откриете, че за уж нелечимия, есенциален тремор на леля ви вече има разработено ново неинвазивно лечение с фокусиран ултразвук. Можете да проучите лекарствата на дядо ви и да установите, че някое от тях вече не се препоръчва от Европейската агенция за лекарствата, друго е противопоказно, трето – в неподходяща доза, четвърто – с недоказана ефективност и т.н. Наивно е да прехвърляте цялата отговорност на лекарите. Успешното лечение на много заболявания изисква сътрудничеството на пациента, близките му и лекарите. Имайте само предвид, че за да помогнете на някого, първо, трябва да му вярвате, и второ, да вярвате в него.

Неравенство

През последните няколко десетилетия в голяма част от света се наблюдава засилване на неравенството. Това е обръщане на процеса, започнал около 1800 г. и продължил докъм 1970 г., през който неравенството поне в западните държави намалява. То се отчита от множество статистически величини и се усеща от хората. В много развити демокрации прогресивното данъчно облагане е ерозирало.

В отговор мнозина предлагат по-високи данъци върху богатите и повече социални трансфери. Говори се даже за въвеждане на универсален базов доход. Според мен обаче те пропускат истинската причина за проблема – стремителния ръст след 1965 г. на прикритите косвени данъци върху труда и потреблението, като ДДС, акцизи и осигуровки за сметка на работодателя.29

Сравнително прозрачният, невключен в цените и относително нисък косвен данък върху продажбите, при който всеки процент обикновено е нарочен за финансиране на конкретна цел, в повечето държави е заместен от скрития, включен в цените ДДС, който се харчи доста непрозрачно, по усмотрение на правителството. Отначало въведен на нива 10 – 13%, ДДС в Европа бързо нараства до днешните 20 – 27%. По-скритата му природа позволява на политиците по-лесно да го повишават. Осигуровките също се увеличават неколкократно и все повече се прикриват от служителя, като частта за сметка на работодателя се увеличава. В България например тя е 60%. В някои държави осигуровките формално са изцяло за сметка на работодателя. Скритите акцизни данъци също се увеличават като процент от цената на горивата и други стоки.

За последните 50 години скритите данъци са се повишили няколко пъти в световен мащаб и в много държави вече достигат 50% от данъчната тежест и 20% от БВП! Следната графика, показваща еволюцията на шведската данъчна система към по-малка прозрачност, илюстрира този феномен. Общата данъчна тежест се увеличава, а делът на видимите данъци намалява.

Фиг. 4. Скрити и видими данъци в Швеция (процент от БВП)30

fig 4

От графиките се забелязва и друго – че всяко намаляване на видимите данъци е последвано от увеличаване на скритите. Този ръст захранва безотговорното разширяване на обществения сектор. В резултат шведската икономика изпада в стагнация, която достига своята кулминация по време на кризата от 1995 г. Създаването на нови бизнеси почти спира и стандартът на живот, дотогава най-високият в света, започва да изостава. Подобна съдба спохожда и други западни държави.

Косвените данъци и още повече скритите косвени данъци, насочени към масата от населението, по дефиниция са регресивни. Те натоварват повече хората с по-ниски доходи. По-бедните отделят по-голяма част от дохода си за потребление и по-малко за инвестиции и спестявания. Съответно плащат повече ДДС спрямо дохода си, отколкото по-богатите. По-нископлатените и по-лесно заменими служители поемат по-голям дял от осигуровките, под формата на по-ниска брутна заплата. Излишното данъчно бреме на косвените данъци също се поема повече от по-бедните.

Съвсем очаквано, въпреки по-интензивното преразпределение на доходите чрез социални трансфери, неравенството в развитите държави след 1970 г. не намалява, а дори се увеличава. В скандинавските държави днес то е на почти същото ниво, на което е било тогава, когато данъчната тежест се е равнявала само на 25 – 30% от БВП и са преобладавали явните данъци31, стр. 56-58.

Опитите да се намали неравенството чрез повече социални трансфери и повишаване на данъчните ставки, може да се окажат като преливане от пусто в празно. По-правилно е да се намалят косвените данъци върху трудещите се и да се увеличи ефективността на обществения сектор. Вече не се намираме нито в началото на XX в., когато той е обхващал едва 10 – 15% от икономиката и е имал накъде да се развива, нито сме в разгара на Втората световна война, когато се е налагала мобилизация на цялото общество. На второ място, данъчното облагане трябва да се универсализира – да се разширява данъчната база, да се премахват преференциите. На трето място, добре е да се облагат рентиерските (в широкия смисъл на думата) доходи, което би насърчило продуктивните дейности в обществото, както препоръчват повечето икономисти. Трябва да се има предвид, че в момента, в който държавата започне да се издържа по-малко от бедните и средната класа и като следствие – повече от по-заможните граждани, последните ще станат и по-взискателни към политиците.

***

Не е необходимо промените в данъчно-осигурителното законодателство на България да са радикални, за да се постигне повече справедливост и същевременно значително по-висок ръст на БВП:

1. Вместо да се отменя напълно „плоския“ данък доход, може просто да се въведе необлагаем минимум и данъчно облекчение за дете в съответствие с оригинала. Необлагаемият минимум е добре да е поне 30%, а данъчното облекчение за дете – 15% от средната заплата32. Към 2019 г. това са съответно около 4350 лв. и 2175 лв. Така освободеният от данък доход на едно семейство с две деца би бил 90% от средната заплата за страната или около 13 000 лв. Спестената сума за година би била около 1300 лв. При тези проценти универсалността на данъка се запазва, т.е. почти всички го плащат повече или по-малко и всички са заинтересовани основната му ставка да е ниска. Необлагаемият минимум и облекчението за дете задължително трябва да са дефинирани в закона като проценти от средната заплата, за да се индексират автоматично. Опасението, че въвеждането на истински плосък данък би отворило пътя към многостъпален данък доход, не се подкрепя от практиката в други държави, даже напротив, и в никакъв случай не е основание да се поддържа сегашната жестока регресивност на системата.

В началото приходите от данъка ще спаднат с около 1/3 (около 1,1% от БВП). Този спад бързо ще бъде наваксан от по-високия ръст на икономиката. Той ще се увеличи с 0,5 – 1% (половин до един пункт), предимно заради намаленото данъчно бреме, неравенство и емиграция.

2. ДДС също може лесно да се направи по-справедлив, като постепенно се намали до минималната базисна ставка, разрешена от Европейския съюз – 15%. Това би довело до значително по-висок ръст на БВП вследствие на:

  • почти двойно намалено излишно данъчно бреме;
  • по-малки изкривявания на икономиката вследствие по-малките разлики между основната и намалените/нулеви ставки в туризма и здравните услуги;
  • повишена събираемост, която също намалява изкривяванията в икономиката;
  • по-малко средства на разположение за корупция и клиентелистки политики.

Отражението върху бюджета няма да е толкова голямо, колкото изглежда на пръв поглед, и бързо ще се компенсира от по-високия ръст на БВП и по-високата събираемост.

Румъния ни дава ориентир за ефектите от подобно намаление. Там правителството смъква ДДС от 24% на 20% през 2015 г., след което допълнително на 19% през 2017 г. и 18% през 2019 г. Едновременно с това намалява някои акцизи и други данъци. Реалният ръст на БВП се ускорява от 3,9% през 2015 на 4,8% на следващата година и на 6,9% през 2017 г.! За сравнение, българският стои закован на 3,6% − 3,7% − 3,6%33. По-бързо от нас растат дори Чехия и Полша. Спадът в приходи от ДДС в бюджета на Румъния продължава само две години – 2016 и 2017. За 2018 г. се очаква те да надвишават нивото от 2015 г.34 За съжаление, едновременно с намаляването на данъците Румъния увеличава значително обществените разходи и ръстът на БВП за 2018 г. рязко намалява на 4,1%, което пак е значително повече от българския ръст – 3,2%.

Може да се очаква, че едно намаление на основната ставка на ДДС у нас на 15% също ще увеличи ръста на БВП с около два пункта (2%) и ще намали неравенството. Виж Прил. 3 за изчисленията.

Включване на допълнителни групи стоки в намалената или нулевата ставка на ДДС не е добра идея, защото би довело до още повече изкривявания в икономиката. Виждаме резултата от сегашните по-ниски ставки в туризма и здравните услуги: презастроено Черноморие и най-ниската продължителност на живота в ЕС. Все едно да тръгнете да орете нива с два вола, но да впрегнете само единия, а другия да вържете отстрани. Вярно е, че много западни страни имат намалени ставки за основни храни и други стоки от първа необходимост, но това не е от икономически съображения. Просто при постепенното повишаване на ДДС през годините от първоначалните 10 – 13% до сегашните 19 – 27% политиците е трябвало да залъжат хората с нещо.

3. Пенсионната осигурителната тежест пък би могла да бъде свалена значително чрез сериозни реформи в посока разширяване на данъчната база, ограничаване на привилегиите и елиминиране на възможностите за злоупотреби. Съобразно българските демографски показатели тя би трябвало да падне от 24,3% от брутната заплата на около 15 – 20%.

4. По-горните данъчни облекчения могат да се комбинират и с други реформи за стимулиране на инвестициите. Земеделската земя например би трябвало да се облага с данък.

Сметките показват, че взети заедно, тези четири мерки биха увеличили ръста на БВП с поне 3% на година. Така след 10 години БВП би бил с 33% по-голям, отколкото ако се запази сегашната данъчна политика. Заради намаленото неравенство стандартът на живот на голяма част от българите би се подоб­рил още повече.

Тези промени не биха застрашили фискалната стабилност на страната. Те се вместват в рамките на дефицит от 3% от БВП, който би продължил само няколко години. Може да се приложат и постепенно.

В крайна сметка важни са не толкова отделните данъци, прагове, данъчни бази и облекчения, защото са възможни безброй комбинации между тях, колкото дали общата данъчна тежест е прогресивна, или поне пропорционална. За съжаление, нашата данъчна система, продукт на усилията на всички правителства през последните двайсет години, е толкова регресивна, че е равносилна на геноцид. Да не говорим, че не е нито ефикасна, нито прозрачна, нито неутрална.

За да се променят нещата обаче, ни е необходима истинска, а не фалшива демокрация. Същевременно едно по-справедливо данъчно облагане и по-стабилна средна класа биха подсилили неимоверно останалите демократични устои на страната.

Бележки

  1. Грубо сметнато, два пъти средното месечно възнаграждение.
  2. Сметките са направени чрез данъчни калкулатори за съответните страни, като в пълната (бюджетна) заплата и съответно в данъчната тежест са включени: осигуровките за сметка на работодателя (България – 18,9%, САЩ – 7,65%, Швейцария/Цюрих – 12% от брутната заплата) към 2019 г. Данъчната тежест върху потреблението е изчислена на база данни на Националния статистически институт за разпределението разходите на домакинствата по групи съвместно с данни за ДДС ставките в България (0% – 9% – 20%), Швейцария (2,5% – 8%) и Швеция (6% – 25%) и за акцизите.
    Здравната застраховка в САЩ е силно субсидирана при по-ниските доходи и също не е добавена. Еквивалентните заплати са изчислени на база коригиран за разликата в качеството на стоките и услугите Паритет на покупателната способност (ППС) – САЩ (1,8:1), Швейцария (2,4:1). Виж Прил. 1 за повече подробности по изчисленията.
    Сравненията са на база еквивалентна по покупателна способност заплата, а не на база средна заплата, персентил или по валутен курс, защото не е справедливо да се сравнява данъчната тежест за доход, който едва стига да се свържат двата края (както е средният в България), с тази на друг доход, позволяващ много повече (както средния в САЩ например). Корекцията на ППС за качество се налага, защото чистият ППС подценява неравенството в доходите при сравнения между богати и бедни държави (Almas, Ingvild. International Income Inequality: Measuring PPP Bias by Estimating Engel Curves for Food. 2, н.м. : The American Economic Review, 2012 r., Том 102.). Това може интуитивно да се обясни със следния пример: преглед при лекар в България струва многократно по-евтино, отколкото в Швейцария, но и средната продължителност на живота у нас е осем години по-малка. В България на човек често му се налага да обиколи петима-шестима лекари, докато (ако има късмет и е още жив) случи на някого, който да му постави правилната диагноза. Съответно разходите му, докато получи необходимата му качествена услуга (в случая правилна диагноза и лечение), са многократно по-високи, отколкото изглежда на пръв поглед. Така или иначе, както се вижда от Таблица 5, каквато и база за сравнение да се използва, дори тя да е средната заплата за съответната страна, разликата в разпределението на данъчната тежест остава фрапираща.
  3. ТРЗ Калкулатор. Balans.bg. [Онлайн] [Цитирано на: 08 06 2016 r.]
  4. Salary Calculator. ETH Zurich. [Онлайн] Eidgenössische Technische Hochschule Zürich, 2016 r. [Цитирано на: 06 06 2006 r.]
  5. California Income Tax Calculator. smartasset. [Онлайн] [Цитирано на: 06 06 2016 r.]
  6. Earned Income Tax Credit (EIC) Calculator. Bankrate.com. [Онлайн] [Цитирано на: 02 07 2016 r.]
  7. Beräkna lön med skattetabell (Calculate Salary with tax table) − Räkna.net. [Онлайн] [Цитирано на: 29 7 2016 r.])
  8. ОБЩ РАЗХОД НА ДОМАКИНСТВАТА ПО ГРУПИ РАЗХОДИ. Национален Статистически Институт − Република България. [Онлайн] [Цитирано на: 06 06 2016 r.]
  9. Американски икономисти, автори на детайлен план за данъчна система, наречена плосък данък.
  10. Средната заплата е средноаритметичната заплата, а средният доход на домакинство е медианният доход.
  11. Hall, Robert E и Rabushka, Alvin. The Flat Tax. Hoover Press [online], 2007 r., стр. 89.
  12. От 2018 г. новото лявоцентристко правителство на Естония променя съществено данъчния модел, като фактически елиминира плоския данък.
  13. Kalchev, Emil. The Bulgarian Flat Tax. Sofia : University of National and World Economy, 2014 r.
  14. Kalchev, Emil. The Bulgarian Flat Tax. Sofia : University of National and World Economy, 2014 r.
  15. Kalchev, Emil. The Bulgarian Flat Tax. Sofia : University of National and World Economy, 2014 r.
  16. По паритет на покупателната способност, отчитащ разликата в качеството. По валутен курс разликата е още по-шокираща – повече от 1:6 за САЩ, 1:17 за Швейцария и 1:30 за Швеция.
  17. Oliveira, Francisca Guedes de и Costa1, Leonardo. The VAT Laffer Curve and the Business Cycle in the EU27: An Empirical Approach. 2015 r., Economic Issues, Том. 20, part 2.
  18. Приходите от ДДС за 2018 г. са 10 064 млн. лв. при БВП от 107 925 млн. лв. Формират около 27% от всички приходи в бюджета.
  19. Пренебрегваме ценовата еластичност на предлагането, тъй като тя обикновено е значително по-висока от тази на търсенето.
  20. На база данни за излишното данъчно бреме на ДДС в развити държави като Великобритания – 4,7%, и Швеция – 6% от приходите от данъка, и данни за ценовата еластичност на търсенето на различни групи стоки и услуги в богати и по-бедни страни. Еластичността в по-бедните страни понякога е в пъти по-висока.
  21. Отчет на НОИ за 2017 г.: 5914 млн. приходи в ДОО, покриващи 10 559 млн. разходи. ДЗПО все още няма разходи.
  22. 12,4% социални осигуровки за старост и инвалидност + 0,6% средно зас­траховка за безработица. Към 2018 г. в САЩ все още няма осигуровки за майчинство.
  23. Към 2017 г. средната пенсия за осигурителен стаж и възраст в България (без пенсиите по чл. 69) е 365 лв., а в САЩ е $1360.
  24. САЩ и Австралия – 118% при 5% реална средна годишна доходност; Швейцария 87% при 4% доходност.
  25. Например хемиколектомия и оофоректомия при злокачествен тумор ранен стадий и безброй други операции. Друг е въпросът, че много заболявания изискват промени в режима на работа и се отразяват на очакваната продължителност на живота.
  26. ~ 500 хил.: 4563 хил. (броят хора в трудоспособна възраст, получаващи инвалидни пенсии, е изчислен приблизително по данни на НСИ и други източници).
  27. Данните са за лица в трудоспособна възраст: за САЩ – 3 млн. към 156 млн. през 1990 г. и 8,7 млн. към 206 млн за 2017 г. За България 323 хил. получаващи пенсии за общо заболяване към 4 564 хил. по данни на НОИ и на НСИ за 2017 г. И в САЩ има злоупотреби и възползване от системата.
  28. Често срещана генетична предразположеност към по-ранно развитие на тумори, засягаща около 0,5% от населението.
  29. Косвените данъци са тези, с които се облагат транзакциите в икономиката. Преките данъци включват данък доход, данък имущество, данък земя и т.н. За разлика от косвените тежестта на преките данъци обикновено се носи от този, който ги плаща. И едните, и другите могат да бъдат повече или по-малко прозрачни.
  30. Sanandaji, Nima. Scandinavian Unexeptionalism. London : The Institute of Economic Affairs, 2015. стр. 75.
  31. California Proposition 30, Sales and Income Tax Increase (2012). BALLOTPEDIA. [Онлайн] 2012 r.
  32. Към 2018 г. това са 3000 лв. необлагаем минимум и 2000 лв. данъчно облекчение за дете.
  33. По данни на Националния статистически институт.
  34. По данни на Eurostat за 2014 – 2017 и Закона за бюджета за 2018 г. За 2018 г. планираните приходи от ДДС в бюджета на Румъния са €13,3 млрд., с €0,4 млрд. повече, отколкото са били през 2015 г.