3. Пряка демокрация

Прякото законодателство работи и в САЩ, и в Швейцария, въпреки че са страни с различни правни системи. В САЩ законите са организирани по-скоро хронологично, като поредица от т.нар. статути, а в Швейцария, като в континентална Европа, са категоризирани по теми. Така или иначе става въпрос за конкретни законови или конституционни текстове. Конституционалността на законите, одобрени с пряко гласуване, също като на приетите от законодателните органи, се решава от съответния Върховен съд – Федералния в Швейцария или щатския в САЩ. В Швейцария, преди предложенията да се допуснат до гласуване, се проверяват от парламента за съответствие с международните закони. Така се гарантира върховенството на закона.

Пример 2. Швейцария – Федерална гражданска инициатива „Против масовата имиграция“, февруари 2014 г.

I

Конституцията се променя, както следва:

Чл. 121 Заглавие (ново) Законодателство в областта на чужденците и убежището

Чл. 121a (ново) Управление на имиграцията

1 Швейцария управлява независимо имиграцията на чужденци.

2 Броят на издадените разрешения за пребиваване на чужденци в Швейцария е ограничен от тавани и годишни квоти. Таваните се прилагат за всички разрешения, издадени по силата на закона за чужденците, включително в областта на правото на убежище. Правото на постоянно жителство, събиране на семейството и социални помощи могат да бъдат ограничени.

3 Таваните и годишните квоти за чуждестранни работници следва да бъдат определени в съответствие с общите икономически интереси на Швейцария и с принципа на предпочитание на швейцарските граждани. Те трябва да включват трансграничните работници. Решаващите критерии за издаване на разрешения за пребиваване са искането от работодател, способността за интеграция и достатъчен и автономен източник на доходи.

4 Не може да се сключва международен договор в нарушение на настоящия член.

5 Подробностите се уреждат със закон.

II

Преходните разпоредби на Конституцията се изменят, както следва:

Чл. 197, с. 92 (нова)

9. Преходна разпоредба на чл. 121а (Управление на имиграцията)

1 Международните договори, които противоречат на чл. 121а, трябва да бъдат предоговорени и адаптирани в рамките на три години от приемането на този член от хората и кантоните.

2 Ако съответните закони за прилагане не са влезли в сила в срок от три години от приемането на чл. 121а от хората и кантоните, Федералният съвет временно приема необходимите разпоредби чрез наредба.

Прякото гласуване на общи въпроси от типа: „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път?“ или „Подкрепяте ли част от депутатите да се избират мажоритарно?“, каквито инициативи за референдуми имаше наскоро в България, са по-скоро форма на популизъм, отколкото на пряка демокрация. От въпросите не става ясно нито как ще функционира електронното гласуване, нито каква част от депутатите ще се избира мажоритарно, нито по каква точно мажоритарна система. Каквото и да решат хората, след това парламентът пише закона и лесно може да изопачи волята на народа дори и само поради факта, че не е толкова мотивиран, колкото инициаторите на предложението. Може да се каже, че подобни гласувания по въпроси вместо по конкретни законопроекти подкопават идеите за върховенството на закона и правовата държава. Прието е такива допитвания до народа, които не са правно обвързващи, да се наричат „плебисцити“ – те са били използвани умело от диктатори като Наполеон Бонапарт и Хитлер, за да „легитимират“ решенията си. Тези плебисцити са особено опасни, когато са инициирани от управляващите.

Ето защо в местата с развита пряка демокрация има строги изисквания към формулировката на въпроса (заглавието на предложението), едно от които е той да не е насочващ. Такъв например е въпросът от нашумялата неотдавна, но неуспешна подписка за референдум на бизнесмена Марешки: „Подкрепяте ли да се въведе регулация на пазара на горива, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите?“. Някои американски щати даже имат изисквания за яснота на заглавията на предложенията, като ги оценяват по скалата за четимост на Флеш – Кинкейд. В Орегон, Оклахома и Аляска регламентът изисква четимост 8 по скалата, което отговаря на нивото на функционална грамотност на осмокласник³.

Дали механизмите на прякото законодателство работят в Калифорния и Швейцария? Както споменах, най-сигурното свидетелство за това е, че повече от век след въвеждането им американците и швейцарците им имат повече доверие, отколкото на законодателните си органи. В Калифорния от 1911 г. до 2014 г. са гласувани пряко 364 законопроекта, инициирани от граждани, 52 от които за конституционни поправки. Одобрени са 34% процента от тях⁴. Освен инициативите са произведени още над 500 референдума и вето-референдума – общо над 1200 предложения, или средно по 11 на година⁵. За да е удобно и легитимно прякото гласуване на толкова много законопроекти, то се провежда съвместно с изборите, които обикновено са на всеки две години. За популярността на пряката демокрация в Калифорния говори фактът, че през 2016-а са регистрирани рекордните 135 граждански инициативи. От тях 15 (11%) са събрали необходимия брой подписи и са стигнали до гласуване.

В Швейцария пряката демокрация се практикува още по-отдавна. Вето-референдумът на федерално ниво се въвежда през 1848 г., а инициативата за конституционни промени – през 1891 г. От тогава до сега са гласувани над 240 федерални инициативи, 10% от които са одобрени. Още хиляди са гласувани на местно и кантонно ниво. Шефът на мой приятел, швейцарец, веднъж му казал (перифразирам леко): „Не Швейцария е създала пряката демокрация, а пряката демокрация е създала Швейцария. Тя ни обединява.“

Характерно за Швейцария е, че правителството може да излезе със становище, а парламентът – със собствена алтернатива на гражданското предложение, които се гласуват едновременно с него. Печели вариантът, получил повече гласове „за“. Тази конкуренция вероятно спомага за постигането на по-консенсусен и качествен закон, макар че забавя процеса с до 30 месеца. Освен това, за да бъде прието едно предложение, е необходимо двойно мнозинство – на гласоподавателите в цялата страна и в поне половината от кантоните. Вероятно тези са причините за по-ниския процент одобрения на инициирани от гражданите предложения в сравнение с Калифорния.

За разлика от САЩ и Швейцария, за последните почти 30 години, през които ние уж имаме демокрация, сме провели само три, и то правно необвързващи национални „референдума“. При това не по конкретни законопроекти, а по общи въпроси.

Механизмите на пряка демокрация в България са дефинирани, или по-точно казано – са блокирани, в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. За качеството му говори дори обърканото използване на понятията „гражданска инициатива“ и „референдум“. „Гражданска инициатива“ в закона не означава класическата, правно обвързваща, законодателна гражданска инициатива като в Швейцария и САЩ, а само такава за добавяне на въпрос в дневния ред на парламента (или Общинския съвет), който да го обсъди и вземе решение по него. Тя е много слаба форма на влияние на гражданите и е спорно дали въобще може да се приеме за тип инициатива. Това подменено значение, уви, идва от регламент на Европейския съюз.

Понятието „референдум“ у нас се използва за гласувания както на предложения, произлизащи от парламента или президента (класически референдуми), така и за такива, произлизащи от граждани (класически граждански инициативи). Тази по-обща употреба на термина е типична за държавите с неразвита пряка демокрация, но това е простимо. По-важни са правилата, по които се осъществяват референдумите, а в българския закон те са така изопачени, че институцията е превърната в опасен инструмент за манипулация.

Освен възможността за пряко предлагане и гласуване на законопроекти и конституционни поправки, още няколко параметъра определят доколко пряката демокрация е реалност или химера:

• Правно обвързващи ли са референдумите
• Има ли изискване за кворум – минимален брой участвали, за да е валиден резултатът от гласуването.
• Броят необходими подписи, срокът за събирането им и какви са изискванията към събирачите им.
• Има ли ограничения относно темите на предложенията, предмет на референдум.
• Информират ли се адекватно гласоподавателите.

Таблица 2 сравнява пряката демокрация в Калифорния (един от 24-те щата, които я прилагат) с положението у нас. От таблицата се вижда, че в България пряката демокрация практически не съществува, a Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е просто прах в очите на хората.

Таблица 2. Механизми на пряката демокрация в Калифорния и в България

Изискване за кворум

Като че ли тежките условия за подписката не са достатъчни, но за да блокират съвсем гражданите, законодателите са добавили и допълнително условие: за да е прието дадено предложение на референдум, в него трябва да са се включили не по-малко хора от участвалите на последните парламентарни избори (чл. 23, ал. 1). За местните рефередуми изискването е да са участвали не по-малко от 40% от гражданите с избирателни права. Това условие се нарича изискване за кворум на база участие и е чудесен пример как с една фраза може да се обезсмисли цял закон. То съществува само в няколко държави, предимно в Източна Европа и Африка⁶.

Наивното тълкуване на изискването за кворум на база участие, е че то е вид праг, подобен на прага от брой подписи за иницииране на референдум, който служи да гарантира легитимността на референдума. Всъщност е точно обратното, понеже то позволява на противниците на всяко едно предложение, дори да са малцинство, да го отхвърлят, като просто не гласуват и предизвикат липса на кворум. Вследствие тази перверзна мотивация, резултатът от гласуването не отразява истинското съотношение на одобрение към неодобрение сред избирателите и съответно легитимността на референдумите е напълно унищожена.

Приемането на предложения на референдум става на практика невъзможно, а това противоречи на чл. 1 и чл. 10 от Конституцията, които съвместно постановяват, че народът осъществява държавната власт и непосредствено чрез референдуми.

Отделно е нарушено избирателното право на гражданите, заложено в чл. 10 от Конституцията, според който приемането или отхвърлянето на предложения на референдум трябва да се основава на упражненото общо, равно и пряко избирателно право, а не на други случайни фактори, като броят на упражнилите го или температурата на въздуха:

Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

Като отменя избора на хората при липса на кворум, законът нарушава и чл. 52, ал. 1 от Конституцията, според който основните права на гражданите, сред които е и избирателното право, са неотменими.

Изискването за кворум създава огромни изкушения за манипулиране и фалшифициране на вота, на които станахме свидетели през 2016 г. Тогава Централната избирателната комисия реши за референдума да се гласува с отделна бюлетина, а членовете на секционните избирателни комисии бяха инструктирани да питат всеки гласоподавател дали иска да му я дадат!

Поради тези причини още през 2006 г. Европейската комисия за демокрация чрез право към Съвета на Европа, известна като Венецианската комисия, в своите „Препоръки за добра практика при референдумите“⁷ се обявява против всякакви изисквания за кворум (включително и на такива на база одоб­рение – минимален брой одобрили предложението)⁸:

III.7.a: Препоръчва се да не се предвиждат кворум на база участие (праг, минимален процент), тъй като асимилира гласоподавателите, които се въздържат, към онези, които гласуват с „не“.

Обяснителни бележки:

51. Кворумът на база участие (минимален процент) означава, че е в интерес на противниците на предложението да се въздържат, вместо да гласуват против него. Например, ако 48% от избирателите подкрепят дадено предложение, 5% са против него и 47% възнамеряват да се въздържат, петте процента противници трябва само да дезертират от урната, за да наложат гледната си точка, въпреки че са в малцинство. Освен това тяхното отсъствие от кампанията може да доведе до увеличаване на броя на въздържалите се и по този начин до увеличаване на вероятността да не бъде постигнат кворум. Насърчаването на въздържането от гласуване или на налагането на гледната точка на малцинството не е здравословно за демокрацията (точка III.7.a). Освен това съществува голямо изкушение да се фалшифицира избирателната активност при слаба опозиция.

Показателен за разрушителния ефект на изискването за кворум е фактът, че от 193 референдума, произведени през 2016 г. в 53 държави и щати, от Холандия до Нова Зеландия, от Калифорния до Сенегал, само четири са се провели при наличие на такова изискване – в България, Замбия, Унгария и Италия! И при четирите, разбира се, кворумът не е постигнат⁹.

С тези и други основания през 2017 г. заедно с Даниела Божинова и Мрежата на инициаторите на референдуми решихме да поискаме от омбудсмана Мая Манолова да сезира Конституционния съд за установяване на противоконституционност на изискванията за кворум в чл. 23 и чл. 42 от закона. Жалбата ни (№ 10469) беше подкрепена инициативния комитет за референдума на „Шоуто на Слави“ и други организации. Какво се случи? Нищо. Искането ни беше напълно игнорирано, дори не получихме формален отговор. След година мълчание подадохме запитване по закона за достъп до информация, за да разберем какво се случва. Седмица по-късно получих писмо, явно съставено набързо, за отбиване на номера, което съдържаше кратък преглед на историята на закона, но не и отговор на жалбата. След още перипетии, включително среща с омбудсмана, на която тя уж обеща да сезира КС, пак последва мълчание. Най-накрая, нейна служителка ми каза по телефона, че жалбата няма да бъде подкрепена и писмен отговор няма получим.

***

Необходимостта от 400 000 подписа за предизвикването на референдум и едва тримесечният срок за събирането им представляват допълнителни препятствия. Заради демографската криза тези подписи се събират все по-трудно с всяка изминала година. В Калифорния броят необходими подписи е процент от гласувалите на предишните избори. Така той се променя автоматично с промяната на населението. За местните референдуми в България прагът за подписката е още по-убийствен – 25% от всички потенциални гласоподаватели, независимо от размера на общината! За една голяма община със стотици хиляди души население той е практически непостижим.

В държави, където понятието „референдум“ е подменено, както у нас, обикновено темите, по които хората могат да гласуват, са ограничени до по-маловажните. Изрично е забранено например народът да взема решения, свързани с данъчната политика, промени в конституцията и други значими въпроси. Точно обратното е в Швейцария и в американските щати. Там най-важните решения, като промени в конституцията и данъците даже задължително подлежат на референдум. Дори в развити държави без пряка демокрация като Дания промените в конституцията все пак се одобряват на референдум.

Често може да чуете опасението, че обикновените хора не са достатъчно образовани, интелигентни и информирани, за да гласуват пряко закони, и че резултатът би бил хаос и разруха. Всъщност, истинската, правилно уредена пряка демокрация не е опасна, напротив – съвсем безопасна е, опасна е само фалшивата. Опитът на Швейцария и САЩ го потвърждава. И в двете държави преди въвеждането на задължителния референдум и гражданската инициатива са се ширили корупция и олигархии. Днес тези общества са едни от най-слабо корумпираните. Също така е очевидно, че поне засега те не са се саморазрушили вследствие на пряката си демокрация. Напротив, Швейцария, спрямо размера на населението си, е най-желаната за емиграция европейска страна, според проучване на „Галъп“, и се радва на мир повече от 160 години. Американските щати с пряка демокрация също процъфтяват. По брутен вътрешен продукт Калифорния е шестата по големина икономика в света и стандартът на живот там е сред най-високите. Не може да се каже, че успехите на тези народи се дължат на тяхна особена интелигентност или високо ниво на образование – напротив, когато въвеждат пряката демокрация в края на XIX и началото на XX в., едва 0,2% от населението им е било с висше образование¹⁰!

Не е необходимо гражданите да са експерти, за да вземат решения по въпроси, които ги засягат лично, включително правилата, по които е организирано обществото им. Ако беше така, експерти щяха да определят за кого да се оженим, какво да работим, какъв дом да си купим и т.н. Ролята на експертите е да помогнат на човек сам да вземе решение, както и да го реализират след това. Вие избирате лекар и по негов съвет лечение, но той не решава вместо вас¹¹. Освен това се оказва, че колкото по-разнообразна е една група, с повече независими мнения и опит, толкова по-точна е нейната преценка¹². А народът е далеч по-разнороден, отколкото е парламентът, където депутатите са предимно професионални политици или партийни функционери.

Разбира се, не всичко е розово и в местата с работеща пряка демокрация, но проблемите обикновено не се дължат на нея. В Калифорния например през последните десетилетия множество граждански инициативи ограничават данъците, а същевременно публичните разходи продължават да растат, тъй като представителната власт е попаднала под контрола на профсъюзите на държавните служители и други лобита. Това разминаване води до сериозно напрежение в местните и щатските публични финанси.

Необходимостта от пряка демокрация се илюстрира от историята на т.нар. Война срещу наркотиците, която президентът Никсън започва през 1969 г. С течение на времето американците разбират, че тази „война“ им носи повече вреди, отколкото ползи – нараства престъпността, петкратно се увеличава броят на затворниците, и то предимно от малцинствата, увеличават се разходите за правораздаване и т.н. Но политиците се оказват обвързани с нея и не смеят да ѝ се противопоставят. Войната създава значителен полицейско-юридически-затворнически комплекс, който осигурява работа на много хора и разполага със силни лобита. След като осъзнават, че представителните им институции са блокирани от тези лобита, американците се обръщат към механизма на гражданската инициатива, чрез който в щат след щат легализират марихуаната. Според първоначални проучвания това довежда до намаляване на насилствената престъпност даже в съседно Мексико, през което минава трафикът на трева.

Формирането на собствено мнение по даден законопроект не е толкова трудно, колкото изглежда на пръв поглед, защото, когато го правиш редовно, си изграждаш ценностна система, според която сравнително бързо преценяваш качествата му. Ако например си против раздуването на държавния бюджет и високите данъци, гласуваш против предложения за излишни харчове; ако си загрижен за природата или околната среда, гласуваш по съответния начин. Винаги преценяваш как законопроектът ще те засегне лично. Наръчникът на гласоподавателя ти помага с балансирана информация.

Някои се притесняват, че народът би могъл да бъде манипулиран чрез скъпа реклама. Оказва се, че макар да се случва, това не е чак толкова лесно постижимо. Според изследванията средствата, изхарчени за реклама „за“ и „против“ дадено предложение, оказват влияние, но то е сравнимо с това на други фактори и е с намаляваща възвръщаемост¹³, т.е. гражданското мнение е сравнително устойчиво. Ярък пример е Предложение №33 от 2012 г. в Калифорния, лансирано от автомобилните застрахователи, целящо да им даде право да вземат предвид дали клиентът има валидна застраховка при определянето на цената, която му предлагат. То се поставя за гласуване вече няколко пъти през последните петнайсет години със съвсем малки промени и всеки път е отхвърляно с почти един и същ процент неодобрение – 52 – 55%, независимо че съотношението на средствата, изхарчени в кампаниите „за“ и „против“, достига 60:1 ($17 000 000:$275 000)¹⁴. В случая хората явно предпочитат да си запазят свободата.

Прякото законодателство има и някои косвени ефекти за обществото. Един от тях е, че подтиква представителната власт към по-прозрачен и отворен законодателен процес. Федералният съвет в Швейцария например задължително подлага на широко обществено обсъждане всеки законопроект, който се кани да гласува, защото, ако не го направи, резултатът е неизбежен вето-референдум. Всеки гражданин или организация може да участва в това обсъждане. Голям брой регистрирани инициативи по-късно биват оттегляни, защото самата им регистрация е принудила Съвета да се заеме и да реши съответния проблем. Изследователите в САЩ са установили, че законодателните органи в щатите с пряка демокрация са по-склонни да провеждат реформи, ограничаващи злоупотребата с власт, както и да прокарват решения, които по-често са в синхрон с мнението на средностатистическия избирател.

Пряката демокрация има и образователен смисъл. Участието в нея развива политическото съзнание у гласоподавателите, запознава ги по-добре със законотворчеството и как то влияе върху живота им. В резултат на това те стават по-активни и отговорни граждани.

Историята показва, че прякото законодателство не фаворизира една или друга идеология. През годините са успявали и либерални, и социални инициативи. Зависи от проблемите пред обществото в дадения период. Например след икономическата криза през 2008 г. са гласувани и одобрени повече класически либерални инициативи – за ограничаване на публичните разходи, на данъците и на политическите привилегии на профсъюзите на държавните служители.

Пряката демокрация действа изключително обединяващо. Дори когато се окажеш в малцинство на даден референдум, се отнасяш с уважение към преценката на печелившата страна, защото тя е съставена от същите хора, с които по друг въпрос формирате мнозинство. При представителната демокрация е по-лесно да си кажеш, че привържениците на противниковата партия са жертва на демагогия и изборът им не заслужава уважение.

Друго нейно предимство е, че ако хората преценят, че са сбъркали на даден референдум, лесно могат да отменят решението си със следващ. Много по-лесно е да признаеш пред себе си, че си сбъркал, отколкото пред другите. Последното е характерен проблем за политиците и партиите. Например, калифорнийците през 2010 г. гласуват на референдум против легализирането на марихуаната, а шест години по-късно – „За“. Кой знае, след време може пак да я забранят.

Като аргумент срещу пряката демокрация понякога се споменава провалът на Атина в Пелопонеските войни срещу Спарта, вследствие редица прибързани, необмислени решения на Асамблеята ѝ. Трябва да се има предвид обаче, че устройството на Атина е било доста примитивно. Първо, от право на глас са били изключени жените и робите. Ако те са можели да гласуват, едва ли Атина е щяла да отхвърли предложенията на Спарта за мир. За това подсказват и комедиите на Аристофан. Освен това изпълнителната, законодателната и съдебната власт са се смесвали в различните органи. В това отношение Атина не се е различавала толкова от останалите древни държави, в които големи части от населението са били лишени от политически и икономически права, а властите не са били добре разделени и балансирани. Иновацията на Атина е била, че тези, които са имали политически права, са били равноправни.

Съвременната пряка демокрация, практикувана в Швейцария и САЩ, функционира доста по-различно. Тя предимно допълва представителната законодателна власт. Там, където поради някаква причина последната не реагира на желанията на народа по даден въпрос, той може да вземе нещата в свои ръце. Същевременно представителната власт има възможността да дебатира и да уточнява законите. За да не се допуска мнозинството да ограничава правата на малцинствата или другояче да се нарушава върховенството на закона, приетите чрез механизмите на пряката демокрация закони също подлежат на съдебен контрол (от върховен или конституционен съд). Не са малко случаите на одобрени инициативи в САЩ, които впоследствие съдът обявява за невалидни, защото противоречат на щатската конституция или на федералните закони, като например Предложение №22 от 2000 г., забраняващо брака между лица с хомосексуална ориентация.

За да спечелят изборите, на политиците им се налага да се борят за всеки процент от избирателите. Съответно изкушението да обещават привилегии на една или друга прослойка от електората е огромно. Повече субсидии за едни, по-високи заплати за други, по-ранно пенсиониране за трети, картели и гилдии за четвърти и т.н. Както вече изтъкнах, най-вредно за едно общество е то да се разкъсва от безброй привилегии на принципа „всеки краде от всеки“. При прякото законодателство е малко вероятно мнозинството да гласува привилегии на някаква конкретна група хора за сметка на собствения си интерес. Мислите ли, че гражданите биха гласували за създаването на узаконени гилдии и монополи, които да им дерат кожата, като тези на нотариусите и на електроразпределителните дружества? Или че биха подкрепили някои държавни служители да получават 20 заплати при пенсионирането си? Освен това партиите понякога имат интерес да поддържат нерешени определени проблеми, за да ги използват за мобилизиране на електората. В такива случаи е добре народът да може да вземе нещата в свои ръце.

Практиката в Швейцария и САЩ показва, че хората не обичат да гласуват закони, които ограничават свободата им.

Може би най-известната гражданска инициатива в историята на САЩ е калифорнийското Предложение №13 от 1978 г. за ограничаване на данъка върху недвижимото имущество. Според спомените на инициаторите:

Преди предложението имуществените данъци бяха излезли извън контрол. Хората губеха домовете си, защото не можеха да си плащат данъците. Въпреки това правителството не правеше нищо, за да им помогне. Тогава калифорнийските данъкоплатци се изправиха и казаха „стига толкова“ на прекомерно високите данъци. Предложение №13 помете цялата страна като революция и предизвика промяна в мисленето относно данъчната тежест, която данъкоплатците трябва да носят. Предложение №13 провокира хората масово да се обърнат към механизма на инициативата, за да получат по-голям контрол над живота си.¹⁵

Между другото, според историците тази промяна в мисленето на американците относно данъците помага на Роналд Рейгън да стане президент.

Как влияе пряката демокрация върху корупцията? Интуицията ни подсказва, че тя я ограничава, като балансира законодателната власт на политиците и намалява безнаказаността им чрез възможността за отзоваване. Това се потвърждава не само от спомените на съвременниците на събитията в Швейцария и САЩ, които свидетелстват за рязък спад на политическата корупция след въвеждането на прякото законодателство, но и от съвременни статистики. Например Швейцария е на челното пето място в Световния индекс за възприятие на корупцията, в една група с Нова Зеландия и скандинавските страни.

Мнозинството българи също предпочитат да имат пряк контрол над законите в държавата, както повелява конституцията, но подобно на швейцарците и американците преди повече от век, ще трябва да си отвоюват това право от политическата олигархия.

Към момента на писането на първото издание на книгата предстоеше да се проведе референдумът по инициативата на екипа на „Шоуто на Слави“, събрала 673 481 подписа (от които са признати за валидни 572 650). Това е първата успешна подписка за референдум, инициирана от граждани, а не от партии и политици, при това събрана изцяло с усилията на доброволци, и то през студените зимни месеци. За разлика от САЩ и Швейцария, където инициативите са ограничени до законопроекти, засягащи не повече от една тема, в българския закон няма ограничение за бройката на въпросите. Инициативата на „Шоуто на Слави“ поначало предлага шест въпроса:

1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?

3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Въпреки че няма въпрос, който да цели отблокиране на пряката демокрация, все пак някои от тях, по-специално 1, 5 и 6, са насочени право срещу някои от опорите на политическата олигархия.

Последният въпрос отначало е замислен като предложение за пряко мажоритарно избиране на Главния и на окръжните прокурори (както е в САЩ), но това би означавало промяна в Конституцията, което според правилата за нейното изменение, заложени в Глава 9, не може да се случи с референдум. Спорно е обаче дали това ограничение не противоречи на Член 1, ал. 2, според който: Цялата държавна власт […] се осъществява от народа непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.

Според този текст би трябвало всеки въпрос от държавното управление да може да се решава пряко от народа, включително и такъв за промяна на Конституцията.

След неочквания успех на подписката за референдума, партиите веднага правят опит да го отделят от президентските избори през 2016 г., за да няма шанс да събере нужния кворум. Вероятно обществената реакция ги принуждава да отстъпят. Не минава дълго и Конституционният съд, сезиран от президента, обявява три от въпросите (2, 4 и 6) за противоконституционни. Мотивите на съда, които тук няма място да коментирам, само подчертават противоречията в конституцията ни и слабото върховенство на закона у нас. Kакто стана дума, в страните с истинска пряка демокрация – Швейцария и САЩ, съдът се произнася относно конституционалността на дадено предложение чак след като то бъде прието – така, както не се произнася за законопроект, обсъждан от парламента, преди той да бъде приет.

В крайна сметка комбинацията от използването на отделна бюлетина и призивите да се саботира кворумът с неучастие доведоха до около 11% по-малко пуснати бюлетини, отколкото за съвместно провежданите президентски избори. Така, въпреки рекордния брой отишли до урните и огромния процент гласували с „ДА“ на въпросите (62 – 72%), за кворума не достигнаха 0,3% и съответно предложенията не бяха приети.

***

Атака срещу пряката демокрация в Калифорния?

В интерес на истината, след 2011 г. Демократическата партия в Калифорния прокарва няколко законови промени, които отслабват пряката демокрация в щата, при това без да ги подложи на референдум. Тогава изтича вторият мандат на губернатора републиканец Арнолд Шварценегер и на поста е избран демократът Джери Браун. Демократите вече владеят и изпълнителната власт, затова не губят време. Калифорнийският сенат приема закон SB 202 (Senate Bill 202), с който ограничава гражданските инициативи и вето-референдумите, като повелява те да се провеждат само на общите избори през ноември веднъж на две години, а не както досега на всички видове избори (първични, общи и извънредни). Губернаторът и парламентът обаче си запазват правото да насрочват референдуми по свои законопроекти и на първичните избори.

Тази дискриминация спрямо предложенията, инициирани от граждани чрез подписка, уронва не само прякото законодателство, но и институцията на първичните избори. Без въпросните предложения участието на тези избори вече губи част от смисъла си. Опасенията, че SB202 ще доведе до намалена избирателна активност на първичните избори, засега се потвърждават. На четирите, проведени след приемането на закона (през 2012, 2014, 2016 и 2018 г.), тя е средно с 8 пункта по-ниска от тази на предишните четири – 35% спрямо 43%¹⁶. Това е спад с една шеста! Даже ефектът от руската кампания в социалните медии за потискане на избирателната активност на президентските избори в САЩ през 2016 г. едва ли се доближава до този. Както се казва – каквото сам си направиш, и Господ не може да ти го направи!

Иронично, губернаторът Джери Браун прави следното изказване при подписването на SB 202: „Идеята на пряката демокрация е да включи колкото се може повече избиратели. Този закон постига това.“ Като опитен калифорнийски политик, Джери Браун много добре знае, че активността на първичните избори през някои години нерядко надвишава тази на общите през други. Той просто демагогства. Фактът, че Сенатът не праща законопроекта за одобрение на референдум, въпреки че той засяга функционирането на пряката демокрация, е показателен за намеренията, стоящи зад него.

През 2014 г. с друг закон (SB 1053) се правят някои по-дребни спорни промени, пак без одобрение от електората.

Калифорнийците трябва да са нащрек, защото концентрацията на власт в ръцете на една партия, която и да е тя, е опасна.