Приложения

Приложение 1. Примерна България 1.0

В която мечтата на Левски – демократична репуб­лика, където законите да са еднакви за всички и всички да са равни пред законите – е реалност.

Надявам се, драги читателю, че вече сте започнали да си създавате собствена представа за това как трябва да изглежда една България 1.0. Тук ще си позволя да предложа няколко цели на база изложеното дотук, около които според мен все пак трябва да се обединим, за да се спасим. Те са спешни и с тях компромис трудно може да се прави, защото, докато не се осъществят, на практика сме без държава.

Подсилване на пряката, лична отчетност в политиката

• Въвеждане на изискване партиите да са демократични, структурирани отдолу-нагоре организации, чиито ръководства не се самоизбират.
• Въвеждане на избирателната система единичен прехвърляем вот (по Ирландски модел) за парламентарните, местните и европейските избори, която да гарантира, че депутатите, общинските съветници и евродепутатите имат пряк мандат от своите избиратели и не са кукли на конци.
• Премахване на партийните субсидии или алтернативно: разпределянето им пряко към местните партийни организации и ограничаването им до 50% от приходите от членски внос и дарения.
• Анонимност на даренията до 5% от средната заплата.
• Въвеждане на механизми за отзоваване на мажоритарно избрани политици.

Отблокиране на пряката демокрация

• Премахване на изискването за кворум на база участие при националните и местните референдуми (допълнителното условие, че за да бъде прието дадено предложение предмет на референдум, в него трябва да са участвали минимум определен брой души).
• По-добра регулация: облекчени изисквания към подписката, забрана за насочващи въпроси, гласуване с обща бюлетина, механизми за обжалване и др.

По-справедливо данъчно облагане

• Въвеждане на необлагаем минимум и несимволично данъчно облекчение за дете (в размер съответно около 30% и 15% от средната заплата) в съответствие с принципите на истинския плосък данък.
• Постепенно намаление на основната ставка на ДДС до минимума, позволен от Европейския съюз – 15%.
• Намаляване на ставките на социалните осигуровки и разширяване на данъчната им база.

Укрепване на разделението и взаимния контрол на властите

• Прехвърляне на прокуратурата от съдебната в изпълнителната власт.
• Децентрализирането ѝ; въвеждане на механизми за отчитането ѝ пред гражданите.
• Одобрение от независима власт при назначаването на ръководни длъжности в независимите специализирани държавни органи (комисии и др.)
• Лична политическа отговорност за номинациите за висши държавни постове.
• Укрепване на президентското вето.

Разширяване на местното самоуправление

• Разширяване на самоуправлението на малки населени места и квартали.
• Ненамеса на централната власт в ежедневното управление на училищата, водоснабдяването и други дейности от местен интерес.
• Въвеждане на областно самоуправление.

Съвременна законова рамка за борба с престъпността и корупцията

• Нов Наказателен кодекс с осъвременени състави на престъпленията и универсално определяне на наказанията.
• Съвременен модел за наказателната отговорност на юридически лица.

Възстановяване на свобода на словото и изразяването

• Преместване на клеветата от наказателното в гражданското право.
• Ограничаване на монополните практики, на финансовата зависимост на медиите от държавата и партиите и т.н.

Осъвременяване на здравеопазването

• Приоритизиране на профилактиката на заболяванията.
• Покриване на амбулаторните профилактични изследвания от здравната каса.
• Подсилване отчетността на лекарите към пациентите и близките им.

По-универсална социалноосигурителна система, с по-малко привилигии, изключения и възможности за административен произвол

Универсализиране на законите, нормативната уредба и въобще държавното устройство

Защо Единичен прехвърляем вот (ЕПВ), а не мажоритарна система с първични избори? Защото, понеже е пропорционална, ЕПВ може да се използва и за европейските избори. Само тя може да ни осигури индивидуална отчетност на политиците и при трите вида избори – за народно събрание, общински съвети и европейски парламент. Мажоритарната система с първични избори също осигурява лична отчетност, но е приложима само за вътрешните ни избори. Както видяхме, сегашната система с партийни листи е противоконституционна. Тя не позволява прекия избор на народни представители и така ни лишава от представително управление.

Изискването за кворум на база участие при референдумите е най-голямата пречка пред тяхното реализиране, защото позволява на противниците на всяко едно предложение, дори да са малцинство, да го отхвърлят, като просто дезертират от урните. То отменя избирателното право на гражданите по отношение на референдумите и поради това е противоконституционно.

Приложение 2. Изчисляване на данъчната тежест върху труда и потреблението

Данъчната тежест се смята на база бюджетна заплата или пълен разход на работодателя за заплата (не само брутна заплата), за семейство с две деца над две години и един работещ родител. При двама работещи родители картината изглежда още по-зле, защото дори при 6000 лв. общ доход семейството не може да се измъкне от капана на регресивната данъчна система.

В данъците върху труда и потреблението са включени:

• осигуровки (за сметка на служителя и работодателя)
• данък доход за физически лица (данък общ доход)
• данък добавена стойност (ДДС)
• акцизи върху горивата, алкохола и цигарите
• винетка за една година
• пътен данък за един автомобил
• данъчни облекчения за деца.

Не са включени данък сгради, такса смет и др.

За България

Осигуровките и данък общ доход са изчислени с данъчния калкулатор на balans.bg¹ за 2019 г.. ДДС плюс акцизи са изчислени първо за различните групи разходи на домакинствата според данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2015 г., след което е изчислен средноаритметичният процент ДДС. Този процент е умножен по числото на съотношението между общия разход на домакинствата и общия доход на домакинствата според данни на НСИ. Резултатът е допълнително умножен по числото на съотношението между нетна заплата и бюджетна заплата, за да се получи крайният процент на разхода за ДДС и акцизи спрямо бюджетната заплата.

Добавени са пътен данък и винетка за един автомобил. Коментираните заплати са над прага за детски надбавки.

Накратко:

За двама работещи родители, единият от които е на средна за страната работна заплата:

Данъчна тежест като процент от общото бюджетно възнаграждение (пълния разход на работодателя)	1500 лв.	3000 лв.	6000 лв.	9000 лв.	12 000 лв.
Осигуровки за сметка на служителя и работодателя	27,5%	27,5%	22,6%	13,4%	11,3%
Данък доход физически лица	7,25%	7,25%	7,7%	8,65%	8,9%
ДДС + акцизи (виж по-долу)	11,9%	10,6%	9,3%	7,9%	6,6%
Пътен данък един автомобил (100 Kw, <6 години София)	2,1%	1,1%	0,5%	0,4%	0,3%
Винетка	0,5%	0,3%	0,1%	0,07%	0,07%
Данъчни облекчения за две деца (10% х 2 х 200 лв. / 12)	-0,2%	-0,1%	0%	0%	0%
Общо данъчна тежест върху труда и потреблението	49%	47%	40%	30%	27%

За един работещ родител:

Данъчна тежест като процент от общото бюджетно възнаграждение (пълния разход на работодателя)	1500 лв.	3000 лв.	6000 лв.	9000 лв.	12 000 лв.
Осигуровки за сметка на служителя и работодателя	27,5%	27,5%	16,3%	10,9%	8,2%
Данък доход физически лица	7,25%	7,25%	8,4%	8,9%	9,2%
ДДС + акцизи (виж по-долу)	11,9%	10,6%	9,3%	7,9%	6,6%
Пътен данък един автомобил (100 Kw, <6 години София)	2,1%	1,1%	0,5%	0,4%	0,3%
Винетка	0,5%	0,3%	0,1%	0,07%	0,07%
Данъчни облекчения за две деца (10% х 2 х 200 лв. / 12)	-0,2%	-0,1%	0%	0%	0%
Общо данъчна тежест върху труда и потреблението	49%	47%	35%	28%	24%

Доходите в таблицата са приблизително кратни на средната бюджетна заплата за страната към 2019 г. – един, два, четири, шест и осем пъти.

Изчисляване на ДДС + акцизи като процент от бюджетната заплата

Общ разход на домакинствата по групи по данни на Националния статистически институт за 2017		% ДДС + акцизи по приблизителна оценка
Общ разход	100
Потребителски общ разход	82
Храна и безалкохолни напитки	30,1	16,7%
Алкохолни напитки и тютюневи изделия	4,2	66,7%
Облекло и обувки	3,5	16,7%
Жилища, вода, електроенергия и горива за битови нужди	14,8	16,7%
Жилищно обзавеждане и поддържане на дома	4,2	16,7%
Здравеопазване (услуги и лекарства)	5,4	9,1%
Транспорт (обществен и частен)	6,7	44,4%
Съобщения	4,3	16,7%
Свободно време, културен отдих и образование	4,4	9,1%
Разнообразни стоки и услуги	4,5	16,7%
Влогове, инвестиции, заеми	8,5	0%

ДДС + акцизи като процент от потребителския общ разход (%ДДСА) според горната таблица: 20,3%

Коефициент на потребителски разход към среден нетен доход (КРД): 0,92 = 82/(82+8,5)

Дялът на потребителския разход намалява с увеличаването на дохода, защото се увеличават спестяванията, инвестициите, заемите и др. Приемаме:

При бюджетна заплата:

1500 лв. − КРД 0,90

3000 лв. – КРД 0,80

6000 лв. – КРД 0,70

9000 лв. – КРД 0,60

12 000 лв. – КРД 0,50

Разпределението на потребителските разходи също се променя, което се отразява най-вече на дяла на акцизите. Поради липса на достатъчно данни за оценка обаче приемаме постоянен дял на ДДС + акцизите от потребителските разходи.

Изчисление на ДДС + акцизи средно като процент от бюджетната заплата:

% ДДСА * КРД * (100 – % осигуровки – % ДДФЛ) /100

Пример:

При бюджетна заплата 1500 лв.:

20,3 * 0,9 * (100 – 27,5 – 7,25) / 100 = 11.9

За Швейцария

Изчисленията пак са за семейство с две деца до 12 години с един работещ родител на възраст 35 години, живеещо в кантона Цюрих. Осигуровките и данъците върху заплатата са смятани чрез данъчния калкулатор на университета ETH Zurich², като се има предвид, че осигуровките за сметка на работодателя са около 12% от брутната заплата. ДДС и акцизите са смятани, като се приема сходно разпределение на разходите на домакинство по групи като за България и сходен процент на разходи към доходи за различните нива на доходи. ДДС в Швейцария варира от 2,5% за храни и лекарства до 8% за други стоки.

Паритет на покупателната способност, коригиран за разликата в разликата в качеството на стоките и услугите – 2,4 (приблизителна оценка).

Валутен курс BGNCHF – 0,554

За САЩ

Сметките са за щата Калифорния. Осигуровките и данъците върху заплатата, както и разходите за данък продажби и акцизи върху горивата са смятани чрез данъчния калкулатор на сайта smartasset.com³, като се има предвид, че осигуровките за сметка на работодателя са колкото тези за сметка на служителя (7,65% от брутната заплата). Броят на personal examptions e четири. Включен е и данъчният кредит за доходи от труд (earned income credit), изчислен с калкулатора на уебсайта bankrate.com⁴.

Паритет на покупателната способност, настроен за разликата в качеството на стоките и услугите – 1,8 (приблизителна оценка).

Валутен курс BGNUSD – 0,565

За Швеция

Използван е данъчният калкулатор на Räkna.net⁵. Данъчна таблица 32. ДДС и акцизите са смятани, като се приема сходно разпределение на разходите на домакинство по групи като за България и сходен процент на разходи към доходи за различните нива на доходи. ДДС в Швеция е 6% за културни събития и пътувания в страната, 12% за храни и хотелиерски и други услуги, 25% за повечето стоки и услуги. Детските надбавки за две деца – 2250 крони.

Паритет на покупателната способност, настроен за разликата в качеството на стоките и услугите – 1,85 (приблизителна оценка).

Валутен курс BGNSEK – 4,85

Приложение 3. Оценяване на политики и мерки – практическо ръководство

Насила хубост не става.

Народна поговорка

Добре е да имаме начин, чрез който лесно да можем да оценяваме политиките и мерките, по които работим или които ни се предлагат. Знаем склонността на политиците към демагогстване и необмислен популизъм. Такъв метод за оценка би ни бил полезен и в личния, и в професионалния живот.

За себе си съм установил, че принципите в тази книга са чудесен ориентир. Достатъчно е да се замисля дали предлаганата мярка ги нарушава, или укрепва, както и дали се прилага в съответствие с тях. Например:

Самоуправление – дава ли мярката/политиката възможност на хората да управляват самостоятелно делата си, било то индивидуално или групово? Да се сдружават свободно?

Свобода от принуда – увеличава ли свободата и утвърждава ли доброволното начало, или е някаква форма на принуда?

Универсалност – третира ли еднакво всички, или облагодетелства едни за сметка на други? Решава ли проблема изцяло и трайно, или само частично и временно?

Отчетност – залага ли отчетност/персонална отговорност за резултатите?

Върховенство на закона – установява ли ясни и универсални правила, или оставя поле за административен произвол?

Децентрализация – обобщава ли решенията от долу нагоре, или ги генерира и спуска от горе надолу под формата на заповеди, назначения, финансиране и т.н.?

Свобода на изразяване – ограничава ли по някакъв начин свободата на хората да общуват и да се изразяват вербално или невербално, писмено или устно, на живо или електронно?

Прозрачност – увеличава ли информираността на хората така, че те да могат да вземат решение? Уведомени ли са засегнатите всеки път, когато мярката се прилага?

Консенсус – включва ли повече хора във вземането на решения, или обратното – изключва, затруднява или отблъсква някои от участие? Изисква ли одобрение от независими власти (хора) на свързаните с мярката предложения? Дава ли достатъчно време и възможности за обсъждане и анализ, преди да се вземе окончателно решение?

Икономическа свобода – увеличава или намалява обществените разходи? Увеличава или намалява данъчното бреме? Субсидира или премахва субсидия? Увеличава или ограничава възможностите за корупция? Отслабва или укрепва правата на собственост?

Фиг 5. Пирамида на принципи на самоуправление

От основните принципи следват по-конкретни в специфични области – представително управление, данъчно облагане, местно самоуправление и т.н. Фиг. 6 е пример за първата област.

Фиг. 6 Пирамида на принципите на представителното управление

Приложение 4. Квадратно гласуване

През 2012 г. Глен Уейл, учен от „Майкрософт“, и Стивън Лали публикуват статия, в която предлагат нов механизъм за гласуване по обществени теми, който на теория води до по-оптимални решения, максимизиращи общото благосъстояние на населението⁶. Нарича го квадратно гласуване. При него всеки гласоподавател може да си купи колкото желае гласове „за“ или „против“, но плаща за тях със сума, пропорционална на квадрата на броя им. Така хората, които имат по-силни предпочитания, могат да окажат по-голямо влияние върху крайния резултат. Същевременно математически се доказва, че би било финансово неизгодно за която и да е страна, била тя малцинство или мнозинство, да наложи избор, ползата от който за нея да е по-малка, отколкото щетата, нанесена на другата страна. Така взетите решения оптимизират благосъс­тоянието на общността като цяло.

Едно обикновено гласуване – един човек, един глас – не отчита разликите в интензитета на предпочитанията на различните гласоподаватели. В съвременния демократичен процес обаче съществуват множество механизми, които компенсират този пропуск, а и хората го отчитат в общуването помежду си. Силните убеждения по-лесно заразяват околните.

Понякога се говори, че при демокрацията има опасност от „тирания на мнозинството“, но всъщност проблемът почти винаги продължава да бъде „тиранията на малцинството“ дори когато на пръв поглед изглежда обратното.